Весна Змиянац ще пее отново в зала 1 на НДК, след концерта й през март тази година.
Юбилейна изложба подреди художникът Василий Похомов във Варна.
Творбите в нея датират от различни периоди и най-точно отразяват моето творчество, посочи авторът на откриването.
По думите му това са най-важните сюжети за него, както личи и от заглавието „Варна, морето и още нещо“. За своите реалистични пейзажи използва много етюди и скици, правени от натура. Картините му изобразяват както Варна и околностите й, така и емблематични места от Северното Черноморие като Фара в Шабла, нос Калиакра, село Тюленово.
Художникът обясни, че обича да рисува Морската градина, гледки край Варненското езеро, лодки, различни пейзажи, любими неща, които са го впечатлили. Би искал да ги предаде на зрителите, за да ги почувстват. Според него работата на художника е да направи творбата до завършен вид, а после тя си има свой път и среща с хората. „Картината е живо
На 6 декември е премиерата на новия български филм „Без крила“, съобщават от bTV Studios.
Главната роля в лентата на режисьора и сценарист Ники Илиев е поверена на Наум Шопов-младши. Продуцент е Башар Рахал. Оператор е Симеон Кермекчиев, музиката е на Иван Тишев.
Участват още Леарт Докле, Иван Иванов, Стeфани Обадяру, Параскева Джукелова, Башар Рахал.
„Без крила“ е разказ за живота на Михаил Христов – параолимпийски световен шампион на дълъг скок, от момента, в който губи двете си ръце при инцидент с електрически ток и взима решението да се занимава професионално със спорт. Филмът проследява личната му борба както на психологическо ниво, така и на физическо.
В Народния театър започнаха репетициите на „Нечовек“. Премиерата ще бъде на 17 януари 2025 г., съобщават от трупата.
Режисьор е Любомир Колаксъзов. Участват актьорите Славена Керезова, Елена Иванова, Стелиан Радев, Мартин Димитров, Елена Дечева, Ангела Канева и Илиян Нонов.
„Нечовек“ се фокусира върху съвременния човек и предизвикателствата, пред които той е изправен в сложния и често разпадащ се свят на нашето време. По думите на режисьора този проект за него е не само творчески, но и морален дълг: „Като човек, гражданин и режисьор, съм задължен и отговорен да не съм спокоен, и да търся със средствата на театъра какво се случва с човека... Театралната сцена трябва да бъде актуална, да вниква в микро и макро космоса на човека, да бъде негово пространство за памет, мяс
Стотици хиляди малки стъклени мъниста покриват целия канадски павилион на Венецианското биенале на изкуството тази година. Проектът, озаглавен Trinket („Дрънкулка“, англ.) е на Капуани Киуанга – първата чернокожа жена, излагала в канадския павилион.
В павилиона са разположени и четири скулптури от един и същ материал, инкрустирани с мъниста. Чрез проекта си авторката разказва историята на Венецианското стъкло и иска да покаже как то променя света.
Комисар на павилиона е Националната галерия на Канада, а куратор е Гаетане Верна. Това е първият път, когато художник драпира павилиона в пищни нишки от кобалтово-сини мъниста, посочва канадското издание CBC.
ПАВИЛИОНЪТ
Според архитектурния историк Питър Сийли, който е асистент във Факултета по архитектура, ландшафт и дизайн на Даниелс в Университета на Торонт
Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин.
Това Николай Волев казва в интервю този февруари по повод премиерата на „Принципът на несигурността“ в „Театро отсам канала".
„Единственото, което търсихме и продължаваме да търсим, е да представим на зрителите колко красива е любовта – истинската, дълбоката, смислената, чувствената, понякога и неразумната любов, казва още режисьорът“, който ни напусна днес.
„Учили са ме и съм и съм се убедил, че детайлите са изключително важни в изкуството – не само в фотографията, в киното. Тук има кадри и от документалните ми филми, които са по-малко познати, но много хора са ми казвали, че „Дом номер 8“, като че ли, е сред най-добрите неща, създадени от мен. А
Събитието е на 2 април 2025 г., съобщават организаторите.
По думите им този път концертът е озаглавен „И да имам 100 живота”, а заедно с нея на сцената ще бъде и бендът й, който ще изсвири на живо всички златни хитове.
Вече над 45 години Весна Змиянац е на музикалната сцена и успява да е един от най-актуалните изпълнители на Сърбия и Европа.
През годините е изпяла Kad zamirišu Jorgovani, Kazni me, 100 jivota, Ne kunite crne oci, Svatovi, Kraljica tugu, Kunem ti se zivotom.
На 30 октомври фондация „Градски ролки“ постави началото на своята инициатива „Българска филмотека в Букурещ“ (Filmoteca Bulgara în Bucureti).
Тя започна с прожекция на филма „Моят чичо Любен“ (2023 г.) на режисьорите Никола Бошнаков-Кольо и Георги Стоев-Джеки.
„През творческия живот на художника Любен Стоев и връзката на България с другата част от Източна Европа в лицето на фотографа и негов племенник Рей Ван Цехау и с история, рефлектираща наболелия български преход от социализъм към капитализъм, фондация „Градски ролки“ отбеляза Деня на будителите – съвременните, истински будители, които много често са в мрака и не ги виждаме”, сподели председателят на фондацията Иванка Шишева.
Тя информира, че в рамките на културния сезон 2024/2025 г. и в партньорство с Гьоте-институт в Букурещ ор
Американските награди за кънтри музика пропуснаха албума на Бионсе Cowboy Carter, съобщи АФП.
Номинациите за наградите бяха обявени в понеделник. 43-годишната Бионсе не получи номинация.
Критиката само ме стимулира да изляза от собствените си граници, написа певицата в Инстаграм.
Родената в Хюстън Бионсе стана първата чернокожа певица, оглавила американските класации на кънтри музика.
Наградите за кънтри музика ще бъдат връчени на 20 ноември в Нашвил. Не е изненадващо, че Асоциацията за кънтри музика проявява снобизъм, коментира "Ню Йорк таймс" по повод отсъствието на Бионсе сред номинираните на за нй-добър аблум. Тези, които са искали да чуят посланието и музиката на Бионсе, са я чули, се казва в коментар на "Ролинг стоун".
Благодаря ти, Бионсе, за това, че ни предложи един от най-новаторските албуми на всички времена, написа
Кураторът Надежда Джакова събира шестима автори в изложбата „Колко те харесвам“.
Експозицията ще бъде представена в Софийски арсенал - музей за съвременно изкуство от 7 ноември 2024 – 5 януари 2025, съобщават организаторите от Националната галерия.
В изложбата участие вземат Божидар Бончев, Георги Ружев, Ива Яранова, Мариана Василева, Момчил Георгиев и Юлий Таков.
„Колко те харесвам“ е поетично-ироничен поглед на шестима съвременни художници към заобикалящата ги среда. Те показват как се самовъзприемат, как другите ги възприемат, в какво време живеят.
Чрез автобиографичния похват като средство за самоизразяване и търсене на собствена идентичност, авторите разглеждат културни, религиозни, политически и социални теми, акцентирайки върху авторефлексията и подлагайки на критика представата за личн
Документалният спектакъл "Няма" на режисьора Неда Соколовска ще има премиера на 17 септември в Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен. Участват актьорите Антония Велева, Калин Пачеръзки, Янислава Линкова, Кольо Стайков, Веселин Бърборков, Петар Андреев, Силвия Болярска. Той поставя на сцената проблема с безводието.
На пресконференция в шуменския театър Соколовска припомни, че спектакълът е роден в екстериорна среда, в уъркшоп по време на фестивала "Друмеви театрални празници". Тя подчерта, че това е важно за неговото създаване.
"Другото най-важно нещо е, че той е създаден от истински истории на шуменци, които събирахме това лято. Това, което питахме, беше свързано с водата, с непрекъснатите аварии, с отсъствието на вода в домовете им, с това как хората се справят с този проблем. Това е ситуация, която от много години мъчи гражданите", добави Соколовска.
Във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ започнаха репетициите на постановката „Муа у тупан“ на режисьора Николай Кенаров по пиесата на Боян Папазов, съобщават от културната институция.
Пиесата датира от годините около смяната на режима през 1989-а. Комедията е на шопски диалект, героите са граовци, а в хумора на ситуациите, през които преминават, е включена философия и народопсихология, обясняват от трупата.
Режисьорът Николай Кенаров определя „Муа у тупан” като притча за пътя към развитието на човека. Историята е фолк гротеска, леко фантастична и абсурдна, а наличието на театър в театъра дава неограничена свобода на въображението, смята той.
Времето на действието не е дефинирано, но прилича на възможно бъдеще, в което артистите живеят в покрайнините, почти „изхвърлени“ от обществото. На това символично